Лафкандио, лъвът, който умееше да стреля
„Но няма да те сложа в клетка“, извика собственикът на цирка. „Ще бъдеш моят страховит и ужасен стрелец.“
„Стрелец, ловец, себе си, горещ“, каза младият лъв. „Аз вече съм страховит и ужасен стрелец. Аз съм най-страшният и най-ужасният стрелец в джунглата!“ И отново насочи оръжието си към мъжа.
„Но можеш да спечелиш много пари и да станеш най-великият стрелец в света и да станеш известен и да ядеш страхотни ястия и да носиш копринени ризи и жълти обувки и да пушиш скъпи пури и да ходиш на хубави партита, и всички да те потупват по гърба или да те почесват зад ушите, или каквото и да правят хората с лъвовете, не знам.“
„Уши, котки, върба“, каза младият лъв. „Какво да ги правя всички тези неща?“
„Всички искат тези неща“, каза собственикът на цирка. „Ела с мен и ще станеш богат и известен и щастлив. Ще станеш най-великият лъв в целия свят.“
„Добре“, каза младият лъв, „ако дойда, ще ми дадеш ли един маршмелоу?“
