„Ако не съществува много различна култура, няма да съществува никаква култура“, беше заветът, оставен от Уилям Ослер преди около един век. И ето че днес медицината е призована да черпи от него. Промените в парадигмата (прецизна медицина, медицина, базирана на доказателства), набезите на биотехнологиите (например медицинска интервенция, хигиенизъм) и цифровите технологии (например телемедицина, изкуствен интелект), преструктурирането на здравните услуги (например модели на грижи, пациент-центрични грижи) и новите непрекъснато възникващи нужди в сестринството (например стареене, хронични заболявания), като съпровождат ролите на основните участници — лекаря и болния — постоянно увеличават хуманитарния дефицит на съвременната медицина.

В този контекст отношението лекар-болен, което никога няма да престане да бъде в сърцето на хуманитарната медицина, е подложено на значителен натиск за преосмисляне. Същевременно прехвърлянето на голяма част от властта в медицината от лекарите към здравните системи влияе върху колективното поведение на лекарите и формира нови приоритети. Фактически, медицината вече е призована да изясни какво непременно ще бъде изгубено и какво ще избере да запази от всички тези елементи, които досега определяха нейната хуманитарна изява.

В настоящата ситуация лекарите са призовани да действат като „органични интелектуалци“, които придават на съвременното общество хуманитарна осъзнатост за болестта. Тяхното участие в оформянето и функционирането на моделите на грижи, които здравните системи на бъдещето ще възприемат, представлява акт на хуманитарна медицина с голямо значение.