Иберийският полуостров, Гърция, Финикия. Три културни области на древното Средиземноморие, които морето не разделя, а непрекъснато свързва. Занаятчии, знания, техники, предмети се придвижвали от бреговете на едната област към тези на другата, а Дамата от Елче е един от най-впечатляващите примери за плодотворното взаимодействие на тези обмени.

Открита е случайно на 4 август 1897 г. в древната иберийска Елика, на малко разстояние от град Елче южно от Аликанте. Първоначално е изложена в Лувъра, а след това се връща в Испания, в музея Прадо. Смята се не само за едно от най-значимите произведения на иберийското изкуство, но и за символ на Испания.

Дамата от Елче през вековете е предизвиквала много дискусии и тълкувания в света на археологията. Заради особеностите на нейните украшения, обикновените хора от Елче са виждали в нея „мавританска кралица“. Френският археолог Пиер Парис разпознава в нея „истинска гръцка красота“, докато франкисткият режим използва паметника като доказателство за непрекъснатата приемственост на иберийската култура в Испания.

Историята на Дамата от Елче е типичен пример за това как археологията съвместно формира културната история и националните разкази.