„Теорията на специализацията в езика с център глагола“ и със справка към „примера на гръцкия език“ е резултат на дълги лични размишления върху същността на функционирането на глагола в изречението.
Като смятаме, че глаголът в човешката комуникация представлява израз на хераклитовото „ставане“, тоест на непрекъснатата смяна на ежедневните действия и състояния в живота ни, твърдим, че пълният глагол (do-verbs) функционира като център на изречението („логичен енергиен триад“), с всички останали елементи, които го заобикалят, синтактично и семантично, да формират градуиращи степени на специализация както на самия глагол, така и помежду си.
Съответно, твърдим, че в свързващия синтаксис се изявява другият стълб, „битие“-то на езика, отново с глагола (be-verbs) в центъра и със специализираща функция на останалите елементи („специализиращ идентификационен триад“).
Предложената „Теория на специализацията“ води, очевидно, и до прегледи, дори до преобръщания на съществуващи форми на анализ, като например при „дървото“ на йерархичната структура на изречението, при което непосредствено зависимият елемент е глаголът, а не подлогът, тъй като последният зависи от глагола (като „подлог на глагола“).
В крайна сметка твърдим, че предложената функция на глагола има „универсален“ характер, с различни типологични параметри.
