Наследник на отсъствието ти
сведен над хартиена анатомия
храня с онова, което паметта издържа
цветята на една тъмна Едем.
В тази мъртвоядска градина
сред хищни ловци —
синини, ухапвания
откъслеци, стрити кости —
докато накрая
тези, които изчезват
се превръщат в цветя.

След наградената книга „Той, долното небе“, Янис Антиоху се завръща с произведение, което пречупва света като място след война. Територия не буквална, а екзистенциална, историческа, духовна и следователно езикова. Поезия, която не утешава, а функционира като черна кутия на човешкия край. Сцени на война, откъслеци от паметта, дигитални следи, богословски разломи, тела в разпад. Гъст архив от фрагменти, който се движи по ръба на езика и вярата. Поетика на края, която не търси разбиране, а включване в неловкостта на настоящето.