„Къщата говори“ на Катерина Гаганели е силно трогателен текст, който засяга темата за домашното насилие по алегоричен и дълбоко въздействащ начин. "Къщата" придобива душа, чувства и глас, тя е герой, наблюдател и в крайна сметка свидетел на истината. Всеки звук, всяка пукнатина крие глас, който не е бил изречен, вик, който не е бил чут. Докато самата къща реагира. Не остава мълчалива. Крещи. Иска помощ. „Вратата хлопа. Къщата диша дълбоко“, казва авторката. В крайна сметка надеждата, дори и в мрака, може да намери изход, стига да счупим страха и мълчанието.