Календарът показваше петък, 5 юни 1942 г.

Осем невинни мъже щяха да бъдат екзекутирани в ранните часове на този ден, "откривайки" ново място на мъченичество - жертвения олтар в Кесария.

Осем герои щяха да платят с живота си за дела, които не са извършили, нежелани участници в абсолютната всеогерманска лудост на репресалите.

Осем гърци, обгърнати с бяла аура, щяха да се освещават в пътуването си към светлината, историята, безсмъртието.

Те бяха Осемте първи.

Сред тях беше Лефтерис Киосес. На едва 21 години, той щеше да успее да опознае острите ъгли на германската нечовечност. Щеше да успее да преживее несправедливостта в пълния й обем. Щеше да успее да говори за тъмните часове на изолация в килията си, чрез 362 плътно написани и трудноразбираеми страници. Щеше да успее да окървави дървото на свободата.

Но нямаше да успее да порасне! Нямаше да успее да учи, да се влюби, да работи! Нямаше да успее да живее!

Младата му, силна енергия щеше да бъде похарчена за Родината. "Умираме като мъже за Родината", "Здравей, Гърция, майка на героите" бяха последните му мисли, запечатани на малка хартийка, адресирана до родителите му, сестрите му, Гърция. Героизмът, патриотизмът, жертвата, преминаването към вечността — всичко това в комбинация, всичко до крайност, от момче на 21 години.

До него беше приятелят му, "братът" му, Никос Мосхопулос, и заедно с тях още шестима "заложници", идващи от "резервоара" на арестуваните по време на опита им за бягство в Близкия изток, и те жертви на любовта си към Родината. Всичко, което се случи преди, всичко, което последва, отражението му, което остави в семействата на екзекутираните, в атинското общество в комбинация с личностите на тези Осем първи, са отразени в пространствено-временния континуум на настоящото изследване.

Целта на изданието е да възроди спомени, да осветли непознати и неизказани моменти от историята, да говори за Лефтерис, за Никос, за неправеденото поколение, да говори за герои, да почете героите.