Книгата на посланика и историка Димитрис Папандреу обхваща исторически период от около 16 века и разказва за критични и представителни моменти от дългото пътуване и същевременно адаптацията на елинизма към предизвикателствата и дилемите, които Историята е поставила пред него. „Историческо съчинение за новия елинизъм“, движейки се в духа на непрекъснатата историческа приемственост на елинизма, се опитва да даде отговори и да осветли моменти, които досега не са били задоволително обяснени и търсят различен подход. В този процес помага и дистанцията от събитията, която позволява по-спортни оценки, далеч от изкривяващото огледало на героичното разказване на събитията и повтарящата се възхвала на едни и същи личности и ситуации.

Това изследване не се спира толкова на вече познати факти, колкото анализира събитията, предполагащи, че заинтересованият историк читател вече е запознат с тях и търси по-съществено и главно нетрадиционно задълбочаване в нещата. Разказът може да бъде бурен на някои места, но добавянето на операционни изводи и заключения в края на избрани глави помага на читателя да се движи с гъвкавост в интервала на взаимната връзка между последователните части и глави. Книгата е непрекъснато защо се опитва да предложи различна интерпретация на исторически моменти, които все още днес остават без отговор, тъй като изискванията на „търговската“ употреба на Историята ги изхвърлиха, поне временно се надяваме, на маргините на историческите изследвания. Изборът на заглавията на главите също цели да събуди размисъла на читателя, който е свикнал да чете по „стрижани“ и „балансирани“ наименователни подходи в духа на остарялото благоприличие, което се колебае да се изправи срещу истинските нужди на публиката на Историята.

Творбата на автора анализира, оценява и преценява историческите етапи на пътя на елинизма през призмата на философския подход към Историята, който използва изводите на общата История, за да изведе своите заключения, без да променя основното им съдържание.