Това е произведение, което свързва много и непознати нишки от историята, съсредоточени около Александър Велики. Започвайки от дълбоката връзка на селонските жреци на оракула в Додона и култа към свещенния дъб, който е бил свещеното дърво на македонците, стигаме до друидите и брахманите и начина, по който те го посрещат като друид в Индия. Александър е обучаван в Миезас от Аристотел в школата, която основава по образец на омакийския питагорейски учение.

Сред членовете на школата е и неговият верен телохранител Пеукеcт, чието гробище е открито през 1954 г. и представлява шедьовър на древногръцката монументална архитектура и живопис. Величественият гроб на македонския генерал е достоен за човек, който е носел като знаме свещения щит, който Александър е взел от Илион и който е принадлежал на неговия прародител Ахил. Присъствието на Пеукеcт мистериозно изчезва в някакъв момент, както и всичко, което е съществувало в гроба му.