Строителството изисква сила и ресурси – след това, веднъж създадена, нашата среда оформя как се отнасяме един към друг. Но как би изглеждала едно отчетливо демократично изградена среда? Трябва ли да приоритизираме инклузивен процес, чрез който възможно най-много граждани могат да решават как да бъде проектирано едно здание? Или става дума за това как архитектурата и градските пространства най-добре могат да представят демокрацията на гражданите – и как строителството и градоустройството конкретно могат да улеснят демократичното действие от страна на гражданите?

В Улица, дворец, площад, политическият теоретик Ян-Вернер Мюлер предлага елегантно ново виждане за архитектурата и демокрацията, което се опира на примери от Вашингтон, окръг Колумбия, до Даха, Кайро и Берлин. Обхващайки широко политическата философия, историята и дизайна, той показва, че съчетаването на архитектура и демокрация има неочаквана полза. Докато размишляваме за пространствата и символите от една страна и нашите разбирания за демокрацията от друга, можем да видим възможности, които преди не сме забелязвали: как да създадем пространства, в които гражданите да направят политиката своя собствена.