В епохата след Индустриалната революция, когато основното искане на работническото движение е правото на труд, френският социалист Пол Лафарг шокира своите съмишленици, провъзгласявайки правото на мързел.
Желаната наемен труд, насърчаван от религиозната етика, за да подхранва капитализма, не е нищо друго освен режим на робство, който унищожава човека, изсмуквайки неговите сили, независимост и здраве. Машините, които носи бъдещето, могат да го спасят, но само ако освободеното от тях време наистина стане свободно – и не се превърне, както обикновено се случва, в по-неблагоприятни трудови условия.
Без капка престорена сериозност, Лафарг с пълна яснота разбива свещения мит за тежкия труд, който винаги остава на мода, в полза на истинското индивидуално самоосъществяване в едно освободено социално обкръжение.
Пол Лафарг е френски революционен социалист, теоретик и журналист, известен като зет и сътрудник на Карл Маркс. Той става особено известен с произведението си "Правото на мързел", в което отправя остра критика към прекомерното възхваляване на труда.
