В това основополагащо произведение Карл Густав Юнг разглежда религията не като догма, а като психично явление. Чрез анализа на сънища и архетипи, след внимателно изучаване на западни и източни религии, с препратки към митове, ритуали, алхимици от средновековието, както и описания на терапевтични сесии, той показва, че религиозният опит и символите, които го съпътстват, произхождат от несъзнаваното. Те изразяват по-дълбоки психични процеси и са неразривно свързани с нашето психично развитие.
Книгата „Психология и религия“ се състои от три лекции, които основателят на аналитичната психология е изнесъл в университета Йейл през 1937 г. Юнг започва, като подчертава, че религията е едно от най-древните и всеобщи явления на човешката душа и следователно всяка психология, която се занимава със структурата на личността, трябва да я вземе предвид. Той прави разлика между психологическата истина и метафизичната истина и уточнява, че самият той ще се ограничи до това да говори за своя опит и връзката между практическата психология и религията.
Анализира автономията на несъзнаваното и представя доказателства за съществуването на автентична религиозна функция в него. Говори за Анимуса, Анимата, Сянката — понятия, които самият той е въвел, и чрез описания на терапевтични сесии демонстрира, че сънищата и неврозите често имат религиозен или митичен характер. Обяснява алхимичните и християнските символи на квадрата, Философския камък и Троицата, показвайки, че сънищата повтарят архетипни модели и изследва функцията на четиристранния кръг (мандала) и други символи, които се появяват отново в религии и сънища, като твърди, че тези символи изразяват желанието на душата за цялост.
