Произведението на Свети Григорий Нисийски „За сътворението на човека“ е една от най-ярките спирки на християнската мисъл, тъй като се опитва да отговори на древният въпрос: „Какво е човекът?“
Според Григорий, човекът не е случайно същество, а „прагът“, тоест границата между материалния и духовния свят. Бог, като предвидлив домакин, създал първо цялата вселена като великолепен дворец и само когато всичко било готово, въвел човека в него. Човекът не влиза в творението като роб, а като цар и владетел, надарен с „божествения образ“.
„Създаването по образ Божи“ е основата на човешкото достойнство. За Григорий този образ не се намира в тялото, а в качеството на душата. Водещата ѝ характеристика е свободната воля, абсолютната свобода на избора. Човекът е единственото същество, което може да избира своя път, да обича и да създава, като така отразява свойствата на Своя Създател.
Паралелно с това, Григорий се възхищава на анатомията на тялото. Той не го счита за затвор на душата, а за перфектен инструмент. Описва ума като музикант, а тялото като лира; както музиката не се ограничава до една струна, а се разпространява във всички части на инструмента, така и умът оживява всяка клетка на човешкото същество.
Накрая текстът завършва с нотка надежда за разпадането и смъртта. Григорий обяснява, че настоящото ни състояние, пълно със слабости и нужди, е временно. Човекът е предназначен за Възкресение, състояние, при което тялото ще се преобрази, като загуби бремето на разпадането и придобие първоначалната си „свещена“ светлина, връщайки се в пълното общение с божественото.
