В свят, който се трансформира бързо от изкуствения интелект, настоящото колективно произведение предприема интердисциплинарно и критично изследване на възможностите, ограниченията и етичните му измерения. Чрез приноси на изследователи от социалните науки, психологията, образованието и изкуството, се изтъква сложността на явление, което дълбоко влияе върху начина, по който мислим, учим, създаваме и съжителстваме.
Книгата не се ограничава до технократично представяне на изкуствения интелект, а преминава към съществена философска, социологична, психологическа и педагогическа оценка на последиците му. Тя поставя критични въпроси за природата на човешкия интелект, връзката човек–машина, както и за понятието „глас“ и художественото творчество в епохата на алгоритмите. Паралелно изследва важни приложения на изкуствения интелект в образованието, емоционалните и когнитивните функции, художественото творчество, социалните изследвания и ежедневието, изтъквайки както иновативните перспективи, така и вътрешните му ограничения.
Особено внимание се отделя на етичните, педагогическите и социополитическите му аспекти: защита на личните данни, алгоритмична пристрастност, манипулация на информацията, феномени на нарцисизъм, психологически и учебни процеси, въздействия върху труда и демокрацията. Това произведение приканва читателя към плодотворен диалог и критична рефлексия върху основния въпрос на нашето време: какво означава да бъдеш човек в свят, в който се развиват технологии, които симулират и изпълняват отделни когнитивни функции. Паралелно то подчертава необходимостта от отговорно регулиране, развитие на критическо мислене и активна, съзнателна ангажираност на обществото в оформянето на технологичното бъдеще.
