Произходът на човечеството ни занимава почти маниакално вече около триста години. В тази книга утвърденият историк Стефанос Геруланос показва как нашите твърдения за първите хора не само са оформили духовната култура на Запада, но и съвременния свят.

Идеята, че е съществувало човешко минало преди записаната история, се появява през Просвещението, когато европейски мислители започват да отхвърлят възприятията, основани на религиозната вяра, и да приемат по-емпирични, теоретично, възгледи за човечеството и историята. От „естественото състояние“ и романтичните представи за благородните германски варвари, до теориите за неандерталците и за един матриархален рай, където властта упражняват жените, Геруланос представя разнообразието и парадоксите на твърденията, които вдъхновяват много от великите мислители на XVIII и XIX век, сред които Жан-Жак Русо, Чарлз Дарвин и Карл Маркс.

Тези възгледи, както показва Геруланос, се превръщат до голяма степен в идеологическата основа на потиснически режими и световни империи. Определянето на други народи като диваци позволява безугризно насилие срещу тях. Представите за „Убийствените маймуни“, които са били предци в нашата еволюция, правят войната да изглежда като нещо естествено. Появата на съвременната наука ускорява империализма на Запада.

Манията на нацистите към расата има корени в археологически твърдения за праисторическите индогерманци. Мнението, че западните народи могат да бомбардират народите на колониите „докато не се върнат в Каменната епоха“ става възможно не само поради военните технологии, но и поради антропологическата гледна точка, че цивилизацията се е развила на етапи.

„Произходът на човека“ предлага необходим, актуален и разкриващ анализ на това как опитът да разберем произхода на човечеството се превръща в слуга на войните и империите – една перспектива, която завинаги ще промени нашия поглед върху най-дълбокото минало.

Награда Ralph Waldo Emerson 2025