В колко часа отидохте у него? Той ли ви беше поканил там? Успяхте ли да устоите? Какво казахте? Казахте ли го на висок глас? Сигурни ли сте, че е чул?

Представление за сексуалната травма като повратен момент в биографията на субекта и нейния отпечатък върху тялото, сексуалността, психиката, паметта и отношенията. Монолог, който се фокусира върху властовата система, която оценява, степенува и класифицира жертвите като „идеални жертви“, „по-малко жертви“ или „нежертви“, формирайки условията за символичното им унищожение. Монолог за стратегиите за овластяване на лицата, които са претърпели сексуално насилие и за прехода от идентичността на жертва към тази на оцелял човек.

Творбата е вдъхновена от реален случай: изнасилването на гей момче, което излезе наяве в рамките на гръцкия #MeToo. С неговото съгласие, свидетелството му е представено сценично чрез художествена преработка.

Според Теано Метакса, в предговора на изданието, „всяко душевно излияние може да бъде съкрушително. Но единствено съкрушителният монолог тук е предаването пред властта, съдебната власт, която принуждава Петрос да изиграе роля, която му е наложена със сила: ролята на жертва. […] Това са онези викове, които не остават само на сцената, а оформят моралния и социален контекст, в който се дава справедливост“.

„Изповедните кръгови структури, шокиращата съдебна сцена, пороя от насилствени въпроси, които остават отпечатък в паметта, ни поставят директно в обувките на млад човек от съседната врата, който, изцяло изложен на насилието на един свят, за който никой не може да бъде подготвен, справедливо се пита кой носи отговорността за престъплението, без никоя системна власт да може да даде наистина възстановителен отговор“, добавя в епилога на изданието авторката и режисьорка Павлина Марвин.