Гасан Канефани, освен политически активист, интелектуалец, разказвач и журналист, е бил и драматург. Нито едно от трите му пиеси, включени в това издание на серията Калистос, не е било публикувано на арабски преди убийството му през 1972 г.

В „Вратата“ митологичният контекст служи като средство за изразяване на екзистенциалната тревога на несъвместимия човек. Достойнството и свободата се оказват по-предпочитани от оцеляването.

„Шапката и пророкът“ отново поставя в центъра основни философски въпроси за живота, предлага, но и поставя под съмнение традиционни дефиниции на самото съществуване, предизвиквайки публиката да заеме позиция по въпроса за стойността на живота и творчеството. Канефани разглежда понятията за съществуване, интелигентност, техника и отговорност от гледни точки, които дори днес, в епохата на изкуствения интелект и усъвършенстваната роботика, не са проучени достатъчно.

„Мостът към вечността“ отново променя гледната точка, от която разглеждаме живота като съжителство с други хора. В каква степен логиката е достатъчна, за да се свържем с другите, могат ли вярата и доверието да бъдат доказателства за съществуването на човек? Кое се счита за илюзия?

Драматичните произведения на Гасан Канефани (1936-1972) остават най-малко познатата част от разнообразното му творчество (романи, есета, разкази, изследвания и др.), което го превръща в емблематична фигура на палестинската литература. В тях се изявява модернистичният му стил и дълбокото влияние на екзистенциализма. Без никога да прави компромиси с борбения дух, който пронизва цялото му творчество, в театъра Канефани предоставя най-задълбоченото измерение на литературното си творчество.