Важно не е сънят, а разказването на съня – изборът на думи, рисковете, които поемате, за да изразите ума си. Това е съновиден портрет на тяло, което се бори да се свърже със себе си и с другите. Докато разказвачът се справя с хронична болка и пандемия, бушуваща на заден план, тя се стреми да изследва буквалната и символична роля на устата в живота на писателя.

Сливайки сънища и ежедневие, Pathemata разказва трагикомичния път на разказвача да облекчи страданието си, път, който накрая се превръща в изправяне пред различни форми на загуба – загубата на близост, загубата на баща ѝ и загубата на ключов приятел и наставник. В прецизен, изчистен стил нейният разказ размива границите между въплътения, несъзнателния и ежедневния живот.

С характерна точност, хумор и състрадание, Нелсън изследва границите на езика в описването на опита, като същевременно предлага портрет на смущаващо и изолиращо време в нашата споделена история. Поразителен, оригинален експеримент в интериорността от обичаната авторка на Bluets и The Argonauts, Pathemata е лично и поетично изправяне пред болката и загубата – физическа и емоционална, както и странна медитация за любовта, страданието и устойчивостта.