Дендрино е разказ с елиптичен стил, който прониква в годините на Гражданската война и се опитва да съпреживее човешкия опит чрез живота на героите, които, въпреки че са уникални личности, в същото време могат да се възприемат като архетипни човешки фигури.

От задната корица на книгата: „Марика не се събуди тази сутрин както винаги. С всички дневни задачи в ума си. Имаше добро предчувствие за това как ще се развият нещата. Но не знаеше, че вечерта ще я намери с вкус на влажна пръст в устата. Отвори вратата и застана на прага. Без ръкави. Погледна към плевнята в края на двора. Изведнъж умът ѝ се изпразни от ежедневните мисли, които по навик се опитваха да се събудят вътре в нея. Погледът ѝ се изкачи към планината. Представи си го на някой връх, гледащ към нея. Всичко беше уредено. Не беше лесно, но знаеше, че ще го намери. До следващия изгрев щяха да са заедно. Планината не я плашеше.“