Алисон Станкард е Бягащ Глупак. Това не се случи за една нощ – но няколко сутрешни колебания около блока някак се превърнаха в 5км, 10км, маратон и още. И един ден, гледайки липсата на нокти на пръстите на краката си, неудобно голямата колекция от цветни маратонки и повече ликра от дискотека от 80-те, тя осъзна, че е станала Бягащ Глупак.

Желайки смело да помогне на себе си и на другите, тя написа вирусен пост и тест, за да могат и други да разберат дали и те имат същото състояние. Години и милиони преглеждания по-късно, тя все още има глобална аудитория, която потвърждава, че и те са Бягащи Глупаци. Така се появи книгата…

Има много книги за бягането. Сериозни книги за планове за маратон, съвети за хранене, хидратация, превенция на наранявания. Тази книга не е такава. Тя е вулгарно, честно празнуване на всички неща, с които новите и старите Бягащи Глупаци се занимават: вършат си работата в храстите, слизат по стълбите на дупето си, защото краката им не искат да се сгъват на следващия ден след маратон, лъжат колко струват маратонките и таят мечти да спечелят за възрастова група на Паркрън.