Силвърстоун, 1950 г. – първото голямо състезание след войната и раждането на Формула 1. Кралят и кралицата, заедно с 150 000 зрители, гледат с отчаяние как италианските Алфа Ромео пръщят покрай тях, за да заемат първите три места. Британските коли безнадеждно изостават от Алфа Ромео и Мазерати. Как е възможно, чудят се всички, че Италия, индустрията на която току-що бе разрушена от съюзническите бомбардировки, е поставила нови стандарти за скорост и стил, които оставят останалия свят в прах?

Способността на Италия да изпреварва по-мощните и по-добре оборудвани съседи не е нова. В началото на века Италия произвеждала толкова малко коли, че продукцията ѝ не се е записвала, а до 1907 г. италианските коли и състезатели доминирали в първия сезон на Големия приз. В „Супервелоче“ Питър Гримсдейл изследва мистерията как страна без индустриална революция, спъвана от бедност, се оказва носител на иновации и усет, с които други страни се борят да се сравнят.

Гримсдейл проследява век италиански дизайнерски гений, възхода на велики марки като Ферари, Фиат и Алфа Ромео. Виждаме животите на силно харизматични и конкурентни състезатели като Аскари, Варци и Нуволари. Дали тайната се крие дълбоко в културното наследство на Италия – в историческите връзки между изкуство и машина, водещи до Да Винчи? Или е просто „спрезатура“ – изкуството да направиш нещо трудно да изглежда леко и непринудено?