Оригинално и добре документирано изследване за танцовата терапия и ролята на традиционния танц на гръцките празници като форма на терапия и културно изразяване.
Идеята, че някой може да се лекува чрез танц, може да звучи необичайно. От една страна, терапията изглежда нещо сериозно; от друга – танцът нещо радостно и безгрижно. Могат ли те да съществуват заедно?
В съвременната епоха думата терапия ни води към медицински термин. В миналото обаче тя беше понятие, вплетено в ежедневието и хората го преживяваха чрез прости неща като танца. В много райони на Гърция казваха „терапийка“, когато танцът свършваше.
Кои са обаче процесите, които водят до тази терапия? Чрез етнографския пример на празника в Маландрино, Фокида, тази книга ни пътува в танцовата терапия на гръцката традиция, която се развива спонтанно и се преживява колективно: в обединението, синхронизацията, оживяването, изразяването и възпитанието, които се раждат в кръга на танца.
„За местните танцът никога не е бил терапия. Той беше начин да съществуват. Индикатор за идентичност, памет и принадлежност. Терапията просто следваше.“
