Не умирай тихо е освежаваща, често ужасяваща борба с етичните дилеми около услугата за асистирана смърт – дълбоко обезпокоително четиво, ясно и силно. Катрин Сток остава безстрашна, безкрайна, провокираща мисълта и винаги забавна. Ник Кейв
Има ли право на смърт? Наистина ли асистираната смърт е състрадателна? Не се движим ли към морален провал като спим? В Не умирай тихо известната писателка и философ Катрин Сток се заема с един от големите дебати на нашето време: трябва ли да създадем система за асистирана смърт? С характерното си остро мислене и сух хумор, авторката на бестселъра Материални момичета твърди, че въпреки това, което някои прогресивни могат да кажат, асистираната смърт няма да даде на човек повече „свобода“ или „контрол“ върху живота му.
Дали имате терминално заболяване, хронична болка или увреждане, възможността да помолите лекаря си да ви убие по фундаментален начин променя отношението на обществото към уязвимите – и то в зловеща посока. Животът е сложен. За някои индивиди асистираната смърт може да е правилният избор. Но трябва да бъдем дълбоко подозрителни към въвеждането на система, която предлага смъртта като просто още една опция, особено когато болничната грижа е толкова недостатъчно финансирана.
Владеейки аргументите експертно, острата полемика на Сток прорязва пожелателното мислене и замъгленото разсъждение, които обгръщат темата, и утвърждава живота, а не смъртта, като това, за което трябва да се борим. Колективно, трябва да се бунтуваме срещу умирането на светлината.
