Има образи, които събуждат мигновено чувство, които докосват душата, докато умът, като покорен слуга, работи, за да намери и подреди думите в хармонията, която те очакват и вероятно налагат. Писането, тъй като е невъзможно да се раздели с образа, който го е породил, го носи жив вътре в себе си, гледа го омагьосано, докато го изобрази, докато усети, че е успяло нищо от първоначалното усещане да не се изгуби. По същия начин се ражда и поезията. Това са образи, казани, а не нарисувани или заснети, образи на ежедневието, в които можем да уловим мъдростта на света. Образите без заглавие носят в себе си поводът, който ги е стимулирал, както и възможността всеки да ги види по различен начин. Това, всъщност, е магията на изкуството, поезията, писането.