Днес сме преминали от „края на историята“ към „края на сигурността“. Всичко се движи в ритъма на нестабилността по нестабилна орбита в постоянен метеоризъм между транзакционна политика и конфликтна плуралистичност. Живеем в отслабването на „линията“ между мир и война, ценности и интереси. Общественото благо е в неблагоприятна позиция спрямо индивидуалното благополучие, обогатявайки по този начин властта на единия, на силния, на владетеля. Светът никога не е забравял владетеля, който се появява в различни форми според пространството и времето, които му се предоставят.

Влязохме в „неизследваната планета Земя“. Границите, линиите на изградена и естествена среда, стабилните линии в културата, както и линиите на гостоприемство и комуникация в туризма са в объркано състояние, което изисква анализ и внимание. Формата и структурата, които даряваха красота, хармония и естетика на човека, както и възпитанието на мярката, опасно се губят в аморфността на изкуствения интелект и постмодерното изкуство на асиметрията.

С влизането в периода на „променлива геометрия“, разпадането на следвоенното единство на западния свят, увеличаването на социалните неравенства между силни и слаби, упадъкът на ценностите на солидарността и истинността на информацията идват да ни потвърдят бъдещия общ хаос, който ще обхване света.

И е сигурно, че от пълзящата нестабилност се раждат явления на страх, заплахи, многократни кризи и хибридни изблици. Затова е необходим натрупващ се преглед на начина, по който „големите“ управляват, за да могат и „малките“ да се възползват. Но и нашата собствена морална „линия“ пред вихъра на променливите, които ни заобикалят, трябва да преосмисли своята позиция.

Става дума за нов социален договор, където „червената линия“ за спасяването на планетата от природни бедствия, както и от „ръката“ на homo sapiens, трябва да бъде представена и приложена в международната общност, не с пожелания, а с действия и съзнателни позиции и спасителни линии.

Приносът на тази книга е изпълнението на цел с отварянето на обществен диалог към затворени линии, между едностранчивост и плурализъм, между граница и детериториализация, между права и крива линия, с мисълта, че съответните „линии“ често комуникират, но и се борят, помиряват се или се противопоставят, в зависимост от индивидуалните, общите, геополитическите и пространствените развития, като в центъра е „човекът създател“.