През 1940-те години се смяташе, че хомосексуалността става все по-разпространена след войната. Възникна морална паника, съсредоточена около Лондон като мястото, към което се притегляха гей мъжете. Увлекателният нов сборник на Питър Паркър изследва какво всъщност е било да си куиър мъж в Лондон по това време, независимо дали са били известни фигури като Франсис Бейкън, Джо Ортън и Кенет Уилямс, или са водели тих живот – или понякога бурен – на анонимност в пъбове, клубове, по-публични места за срещи или у дома.

Книгата е богата на писма, дневници, психологически учебници, романи, филми, пиеси и полицейски доклади, обхващащи широк спектър от гледни точки – от тези, които осъждаха хомосексуалността, до тези, които се бориха за нейната декриминализация. Този втори том, от 1960 до 1967 г., показва как ключови елементи от британското общество постепенно променят своите възгледи за хомосексуалността, довеждайки до знаковия акт от 1967 г., с който вече не се смята за престъпление, ако се случва между възрастни в лична среда. Това не сложи край на насилието, дискриминацията и предразсъдъците, но поне възпря официалното преследване.

„Някои мъже в Лондон“ е свидетелство за куиър живота и неговата процъфтяваща, радостна субкултура – субкултура, без която 1960-те щяха да бъдат неизмеримо обеднени.