През 1807 година португалският регент принц Дом Жоао взе изключително решение. Въпреки ужасата от идеята за пътуване по море, войските на Наполеон се приближаваха към Лисабон, затова той реши да премести целия си двор и правителство в най-голямата португалска колония, Бразилия. 10 000 аристократи, министри, свещеници и слуги се качиха на нестабилния флот. След бурно плаване те слязоха от корабите си разрошени и с въшки, удивявайки поданиците си в Новия свят. Така започва тринайсетгодишен период на императорско управление от „тропически Версай“ на фона на джунгловидните планини около града.

Но това само частично прикриваше бруталните действия на тогавашния най-голям рабовладелски порт в Америка. Докато дворът се справяше с тъмната страна на собствената си империя, Бразилия навлизаше в своя век на зрелост. Патрик Уилкен вдъхва живот на този забележителен период, съчетавайки ярки съвременни свидетелства с богато възпроизвеждане на време в историята, когато европейската аристокрация ставаше „местна“.