Откровението на духа

Апофатична теология и абстрактно изкуство. От много гледни точки, двамата разбойници са православната теология, но също така и абстрактното изкуство. Те са и десният и левият, защото обобщават материята и духа, настоящето и вечността, но и защото са плодове на болка и мъченичество, телесно и душевно. В същото време, те са двамата разбойници, защото около личността на Христос се въртят и накрая към Него се отнасят; апофатизмът и абстрактното изкуство са дълбоко лични и дълбоко антропоцентрични изкуства. Това обаче не е ренесансовият антропоцентризъм, който премахва Бога, за да постави човека на Неговото място, а по-скоро антропоцентризмът на православната традиция, който превръща човека в Бог чрез Въплъщението и Възкресението на Божия Логос.

Това е преодоляването и утвърждаването на човешкото лице: обожението.

Започвайки тази работа, имах едно безпокойство: че чрез непрекъснатото абстрахиране на апофатизма и абстрактното изкуство ще се изгуби личността. Че ще стигна до духовен хаос, без точка на ориентир, в мътен свят, където всичко е относително и неясно.

Въпросите обаче си намериха пътя: всичко се събра около човешкото лице и оттам – около лицето на въплътения Логос. Пиша, следователно, за лица; за Въплъщението и Възкресението, за Бога и човека. Защото това са центърът и ориентирът на истинската теология и истинското изкуство.