Преди няколко седмици главен инспектор Арманд Гамаш от Сюрете дю Квебек и екипът му разкриха и предотвратиха вътрешен терористичен акт в Монреал, арестувайки човека зад него, мъж, когото нарекоха Черния вълк. Но тяхното облекчение е краткотрайно. В едно ужасяващо развитие на събитията, Гамаш осъзнава, че заговорът, колкото и ужасяващ да беше, е само началото. Може би дори умишлен отвличащ ход. В който той се е въвлякъл. Нещо по-дълбоко и по-тъмно, по-опасно, е планирано. Дали наистина е арестувал Черния вълк, или те все още са там навън? Арманд е потресен от мисълта, че грешката му е позволила на тяхната конспирация да расте, да събира поддръжници, да разпространява лъжи, да създава врагове и да подхранва омраза и разделение.

Все още възстановяващ се от раните, получени при спирането на първата атака, Арманд е затворен в селото Три Пайнс, ръководейки скрито разследване оттам. Той трябва да бъде внимателен, за да не позволи на Черния вълк да разбере, че е осъзнал своята грешка. В тихото мазе на църква той и старшите му агенти Бовуар и Лакост разглеждат малкото налични доказателства: две тетрадки, няколко загадъчни числа на старчаща карта на Квебек и фраза, повтаряна от човека, когото наричаха Сивия вълк — предупреждение... В суха и изсъхнала земя, където няма вода.

Гамаш и неговият малък екип от поддръжници осъзнават, че за да е стигнал Черният вълк дотук, той трябва да има мощни съюзници — в правоприлагащите органи, в индустрията, в организираната престъпност, в залите на властта. От привидния мир на малкото си село Гамаш се оказва въвлечен в смъртоносна игра на котка и мишка с невидим враг, който събира сили и се готви да нанесе удар.