На въпроса дали политиката (управлението, икономиката и т.н.) е етична, отговорът не е лесен, нито прост. Разбира се, някой може да каже – възможно ли е по друг начин? Ако политиката (управлението, икономиката и т.н.) не е поне минимално „етична“, каква варварщина очаква човека и политическите общества? Съгласно, друг може да възрази, но политиката на „практика“ е тежко занимание, и това е нещо, което теорията не може да пренебрегне. Може би понякога този, който упражнява властта, не трябва да има „чисти ръце“, а да свърши „мръсната работа“. Така че, едно е етиката, друго е политиката, едно е теорията, друго практиката, едно са идеите, друго са техните приложения. И който не вижда тази разлика, вероятно не е реалист. Той е нереалистичен и жестоко се заблуждава.
Необходимо ли е обаче окончателно да се раздели политиката от етичната проблематика? Каква е тогава цената, какви са последствията за живота на обществото? Ако практиката се отдалечи твърде много от идеите, принципите и ценностите, ако те бъдат изтласкани на заден план като досадни присъствия, станат недостъпни и невидими за хората, не ли би бедняла прекалено много политическата практика и процес по съдържание и стойност? А политическото ръководство, на кои въпроси трябва да обърне вниманието си? Просто управление или/и нормативна промяна и хармония? При какви условия то може да изпълни ролята и мисията си, която е да служи на обществото като цяло, а не просто на интересите на някаква класа, социална група или „елит“? Какво казват и оценяват по този въпрос големите философи и мислители, от времето на Платон и Аристотел до съвременността?
На тези и други сродни въпроси са посветени аргументите и размислите, развивани в страниците на настоящата книга и нейното 4-то издание.
