Този труд започва от необходимостта от систематично интерпретативно представяне на разпоредбите на новия КИНД (закон 5020/2023); въпреки това не се ограничава само до просто регистриране на новите разпоредби. Напротив, чрез задълбоченото преценяване на съдебната практика – с фокус върху английското право като нормативна референтна точка – и сравнителното използване на международната морска практика, изследването се разпростира върху доктриналната разработка на института на наемането.

Целта не е фрагментарен коментар, а изтъкването на една единна доктринална рамка, способна да отговори на съвременните нужди на пазара. В този смисъл, монографията надхвърля описателното излагане и критически се заема с утвърдените интерпретативни позиции, стремейки се към формирането на актуализиран интерпретативен модел, с надеждата да се превърне в полезен инструмент както за практикуващите юристи, така и за изследователите и прилагащите морското право.

Този избор е оправдан не само поради засиления интерес към правото на наемане, но и поради нуждата от систематично отразяване на значимите промени, които новият закон въвежда спрямо предишното право и международната практика.