Гроздето в устата на Христина Ламбуся е произведение за правото на любов на хората с увреждания. Евгения, прикована на инвалидна количка със сериозно двигателно увреждане, живее с твърдата си майка в задушаващ дом, където любовта съжителства с напрежение, умора и усещане за затвореност.

Борейки се с нуждата си от автономия, тя настоява да съществува след случайната си среща с млад мъж с интелектуално увреждане, който внася дълбока човешка перспектива в живота ѝ. От връзката им излиза необходимостта от приемане и свобода.

Произведение за грижата, зависимостта и нуждата от свобода, което осветява с абсолютен реализъм границите на грижата и правото на личен живот. Произведение за тялото, което ограничава, и душата, която отказва да бъде ограничена.