Тя беше царицата на Олимп. Нейната жертва. Нейният спасител. Нейното разрушение. Преди много време, Кирка беше цялото сърце на Хермес. Двете жени живееха в покрайнините на олимпийското общество, доволни от тих живот далеч от светлината на прожекторите. Тогава Кирка привлече вниманието на Зевс... и бе принудена в брак, който щеше да ѝ отнеме свободата, бъдещето и в крайна сметка живота. След трагедията, клюки се носяха за жената, която Зевс се ожени и (уж) уби... но с времето всички забравиха за красивата, трагична Кирка. Всички освен Хермес, който на онзи ден се закле да събори Олимп на колене.

Сега, петнадесет години по-късно, нов Зевс управлява града, нов Аид защитава своите хора, нова надежда се появява... и Хермес започна да мисли, че може би има неща в Олимп, които си струва да бъдат спасени. С Атланта до себе си—и бавно изграждайки сърцето си отново—Хермес може най-накрая да е готова да остави гнева си настрана и да търси възраждането на града вместо пълното му унищожение. Но има един красив дявол на другото рамо на Хермес: дявол, който се издигна, окървавен, от мястото, където Зевс я остави за мъртва преди години. Дявол, който е чакал цял това време да си отмъсти.

И независимо от миналото им, независимо от отчаяната любов, която са споделяли някога, независимо от сложната триада, която се формира между трите жени, Кирка няма да си почине, докато цял Олимп не лежи разбит пред нозете ѝ... и боговете да помагат на всеки, който ѝ се изпречи на пътя. Един изключително горещ съвременен разказ за Хермес, Атланта и Кирка.