Трелентонис е публикуван през 1932 година и се счита за едно от най-личните разкази на Пинеолопи Делта. В тази книга авторката разказва за забавните безумства на брат си, Антонис, с искрен и трогателен начин, отнасяйки се с носталгия към безгрижието на детските години. Антонис-Трелентонис постоянно си имаше неприятности, защото винаги правеше шеги. Леля му го наказваше с дъжд от наказания. Братята му го слушаха и от една страна се срамуваха от неговите бели, а от друга страна също искаха да го имитират: правеше акробатики, взимаше лодки и се отправяше в морето, закачаше нещата на чичо си и леля си, делвите на Барбаджян на Канатас, дори и кучето на краля! Но когато заспиваше, Антонис преживяваше приключения и виждаше героични сънища…