На 16 юли 1945 г. започна Ядрената епоха с експлозията на първата атомна бомба и думите на Дж. Робърт Опенхаймер: „Сега аз съм Смъртта, Разрушителят на светове.“ Докато заплахата от взаимно гарантирано унищожение сдържаше напрегнатия и кипящ геополитически пейзаж, събития като катастрофата в Чернобил и близки до катастрофа ситуации като Кубинската ракетна криза показаха, че тоталното унищожение винаги е било само на една неизправност, грешка или недоразумение разстояние. Сега, когато правителствата презареждат ядрените си арсенали, договорите, предназначени да ограничат придобиването и използването на ядрено оръжие, отпадат, а ядрените оръжия стават все по-достъпни за не държавни актьори, ние сме на ръба на ренесанс в ядрената индустрия.

В „Ядрената епоха“ утвърденият историк Сергий Плоси изобразява сложна картина на свят, управляван от страх. От първото изкуствено разделяне на атома през 1917 г. и състезанието за създаване на първата атомна бомба по време на Втората световна война, през напрегнатата надпревара във въоръжението по време на Студената война, до империализма, неоколониалните мотиви и войните, водени днес, заплахата, която представлява ядреното оръжие, е по-актуална от всякога. Докато изследва мотивите на ключовите играчи, Плоси се изправя пред решаващия въпрос на нашето време: какво можем да научим от първата надпревара във въоръжението с ядрено оръжие, което да ни помогне да спрем новата?