Идеята на Николао Кузано за „съвпадение на противоположностите“ се роди по време на пътуването му обратно от Константинопол като „висше просветление“. По-късно, Падането на Града беше повод отново да изрази мисълта си за единство чрез произведението De pace fidei.

Бог, като „върховното единство на противоположностите“, ни позволява да възприемем Кузано не просто като духовна фигура с ключово значение за развитието на европейския дух или като мост, който, съчетавайки древната и средновековната мисъл, отваря път към новото време, а като духовна позиция, която все още не е намерила своето продължение. Частта от истината, която изразява Кузано, очаква своето време.