Църковната общност според о. Георгиос Т. Пирунакис

Клетка на живота и борбата. Само съвършенната любов, любовта на Бога и на истинските Му вярващи, води без очакване на никакво възнаграждение към най-високата добродетел – жертвата. Невинният и свят, за да се спасят грешниците. Различна справедливост от познатите и преобладаващи в света беше положена с великата жертва на Него и тази справедливост поддържат и вярващите, които се осмеляват да се държат по същия начин.

Но как стои въпросът с Неговите приятели, отстъпниците, презрителите и обидниците на Неговата любов? Да! Така, странно, но истинско, и другите, малките, чувстват по същия начин спрямо събратята си - макар и недостойни според общите критерии. И те без лични облаги.

Истинската любов е проста и естествена човешка постъпка. И понеже се е развалила, за да намери пак своя път и да бъдем водени към пълно възстановяване са необходими големи решения, решения за жертвени действия.

От тревоги към борби. Не за отмъщения, а победи чрез доброто над злото. И колкото повече хладнее любовта на мнозина, толкова повече трябва да превъзхожда в изразителност и убедителност на предлагането – дори на кръвопролития – любовта на малцината. Любовта (богословската любов, истинската) не се пречупва от нищо обратно или противоположно.

Това е Нейното Величие: силата и ценността ѝ – радостта ѝ!

Някои мислят, че жертвите са напразни. Че не носят резултати, тъй като другите продължават с лошите си постъпки… Грешка в преценката! Зърното, което се засява и умира, оживява отново, за да продължи животът по-красив и по-силен. От Антонис Санудакис - Санудо.