.

Следва дългичък текст, така че се заредете с търпение.

Нека уточня, че още от малък израснах с комикси, анимации, видеоигри и филми на Marvel/DC. Стаята ми беше (и все още е) пълна с екшън фигурки на тези герои. Затова, когато чакам подобни заглавия, освен че ме обзема хайп, отново се чувствам като дете. Батман и Върколакът винаги са били двамата ми любими герои. Отвъд емоционалната страна ще се постарая да бъда възможно най-обективен.

Ще започна, като се спра на слона в стаята — онова водене за ръчичка и другите дреболии, които виждаме и чуваме в предварителните материали.
Играх играта още в деня на излизането ѝ и да, сблъсках се с ярката синя линия, която те води право напред в среда, създадена така, че да се движиш направо. Също така се сблъсках с QTE сцените — независимо дали натисках някой бутон или не, резултатът беше един и същ и това по никакъв начин не ми влияеше. Видях и прословутия момент с мотора, който се движи сам. Да ги вземем едно по едно.
Първо, синята линия представя способността на Върколака да проследява някого или нещо по миризмата. Появява се, когато е необходимо и когато има конкретна причина да изпълни дадена цел — не стои постоянно пред теб. Разбира се, вече няма особен смисъл да го обсъждаме, защото още вчера излезе пач и проблемът беше осезаемо коригиран. Линията вече изобщо не се набива на очи, а можеш да я направиш бяла вместо синя, за да се слива по-добре със средата и да не пречи. Има и опция за включване/изключване на откриването на колекционерските предмети, което също е чудесно за хората, които не искат всичко да им бъде поднесено наготово.
А сега QTE сцените — те са особен случай. Какво имам предвид… Има някои сегменти, при които няма никакво значение дали успяваш или не — нищо не се променя. При други обаче, ако се провалиш, ще се появи различна анимация и ще получиш щети, но резултатът пак ще е същият. По същество те служат единствено, за да направят играта по-кинематографична. Ако питате мен, не ми пречат.
А сега моментът с мотора — да, той се движи сам. Можеш да ускоряваш с R2 и съответно да спираш с L2. (Същото се случва и в RE9, но не си спомням да сме го хейтили така. Както и да е, да се върнем на темата.) На трудността, на която играх, когато се опитах да оставя контролера, за да видя дали играта ще завърши отсечката сама, умирах непрекъснато, защото получавах щети. Когато я намалих на лесна, да — играта премина отсечката сама. Така че това е едновременно вярно и невярно. Трудността прави разликата.

Играх играта на най-високата налична трудност и я завърших за 22 часа. Не я минах на скорост — отделих си време, разгледах всяко ниво, за да видя какво предлага във всяка мисия, и да се насладя на всеки аспект от дизайна на нивата.
Със сигурност продължителността от 22 часа се дължи до голяма степен на избраното ниво на трудност. Често ме смазваха и трябваше да положа доста усилия, за да продължа напред. Но същото не важи, ако някой играе на нормална трудност или по-ниска. Пробвах и установих, че играта е доста щедра както по отношение на щетите, които нанасяш на враговете, така и на регенерацията на здравето. Дори на нормална трудност имаш чувството, че играеш на лесна. За играчи като нас, които имаме опит с по-предизвикателни игри, нормалната трудност не е задоволителна. Затова препоръчвам по-високите нива на трудност.

Така че ще се водим от впечатленията ми от трудността The Best There Is.

Оценявам това, че играта не прощава на тази трудност. Враговете лесно могат да те накарат да се почувстваш притиснат и да те оставят уязвим, ако вземеш грешни решения по време на битка.
Бойната система със сигурност не е нещо невиждано и в никакъв случай не преоткрива колелото. Тя е много опростена и няма абсолютно никаква дълбочина в сравнение с други игри от жанра. Само това е достатъчна причина за мнозина изобщо да не я доближат — и това е напълно разбираемо.
Но именно опростеността на битките я прави толкова пристрастяваща. Фактът, че нямаш 30 различни начина да подходиш към битката, както в други игри (например Crimson Desert), а всичко се свежда до старото добро квадрат, квадрат, триъгълник, избягване и специални умения, ме кара да изпитвам носталгия по игрите, които играех като малък и обожавах (оригиналната поредица GoW, Darksiders, Mad Max, поредицата Arkham и т.н.). В комбинация с това колко бързи и плавни са битките, всичко работи изключително добре. Зарибява те и те кара да се чувстваш неудържим. В крайна сметка какво повече би могъл да направи герой с шест нокътя и лечебен фактор? ?‍♂️

Бойна система -> доста елементарна, но работи безупречно за това, което цели да представи. Кара те да се чувстваш като Върколака. 8/10.

Героите са добре написани. Актьорът, който играе Върколака, се е справил страхотно и ролята му пасва като ръкавица. Същото бих казал и за актрисата, която играе Джийн Грей. Макар че ѝ трябва малко време, за да ти привлече интереса, впоследствие успява приятно да те изненада. Все пак именно при нейния персонаж забелязах влиянието на Sweet Baby Inc. върху образа ѝ като силна жена (изглежда насилено — нещо, от което този конкретен герой няма нужда, защото е сред най-могъщите същества във Вселената на Marvel). Но добре, това е нещо, което можеш да преглътнеш и да не му обръщаш чак толкова внимание.
Злодеят в историята ни е всеизвестен. Разкритието не ни изненадва — така или иначе го очакваме от километри. Искам да се спра за малко на това и да кажа, че вече ми омръзна Insomniac да превръща съюзниците в злодеи накрая. В Spider-Man 1 имахме Октавий, във втората част — Хари, в Miles Morales — най-добрата му приятелка, а сега и тук същото. Искам да видя нещо различно. Изпълнението на Бейкър обаче го отличава от останалите злодеи в споменатите заглавия. Този човек е НЕВЕРОЯТНО ДОБЪР в това, което прави.
Босовете в играта са най-добрата работа на Insomniac. Всички са запомнящи се и предизвикателни, а повалянето им носи огромно удовлетворение. (С изключение на ужасния бос Sentinal Prototype, който е най-генеричното нещо, което съм преживявал в съвременните игри.)

Герои -> Добре написани, с чудесна химия помежду си и страхотен злодей с ясна причина да съществува, но е имало място за подобрение и то си личи. 7/10.

Битки с босове 9/10.

Накрая стигаме до историята на играта, където тя очевидно сама си поставя прът в колелата. Ще говоря без спойлери.
Играта е направена само за феновете. Тя приема много неща за даденост и не оставя място за малко обяснителен контекст, така че човек, който играе без необходимите познания за комиксите, да може да проследи историята, без да се обърка напълно.
По същество те са взели три различни периода и сюжетни линии от комиксите, съчетали са ги и са получили този резултат.
Човек, който има нужните познания (като мен), ще го намери за изключително умно и доста оригинално — нещо, което не сме свикнали да виждаме от Insomniac, тъй като обикновено избира по-сигурния подход.
Историята придобива смисъл накрая. През останалата част от пътуването обаче те обърква. Това е умишлено — през цялата игра те залива с малки сюжетни подаръчета, било чрез кратки сцени от по 2–3 секунди в различни моменти, великденски яйца или предизвикателствата Nightmare, които също служат като колекционерски предмети. Целта е сам да сглобиш пъзела и да разбереш какво се случва, преди играта да ти го обясни накрая.

Това е и слабото място на играта.
За съжаление, тя няма да успее да превърне човек, непознат с жанра, който я подхване, във фен на лора и вселената, просто защото това не е нейната цел и не към такава публика е насочена. Но ще успее да го накара да си прекара добре, докато се наслаждава на увлекателния геймплей.

История -> Донякъде предвидима по отношение на разкритието на големия злодей, но доста смела в опита си да изгради почва за продължението, с голяма дълбочина и оригиналност.

За феновете 8/10.
За всички останали 4/10.

Като цяло впечатленията ми от Wolverine са изключително положителни. Виждам многото му недостатъци, но в крайна сметка си прекарах чудесно и се насладих на всяка минута. За феновете това е любовно писмо от Insomniac, написано с уважение към образа на героя.
Има обаче доста място за подобрение, което се надявам да видим във втората част — с по-богат геймплей, изпълнен с насилие и кръв.

При цена от 80 € я препоръчвам на феновете на жанра.
За всички останали покупката ще си струва при цена от 30 € или по-малко.

Обща оценка 7.5/10!!!

Отзивът ми ще е доста дълъг, затова за онези, които не искат или нямат време да прочетат целия текст, който съм написал, накратко ще кажа, че Wolverine, за съжаление, е една от най-разочароващите, скучни и бездушни игри, които съм играл през живота си. 1 звезда от 5 и не бих я препоръчал дори на шега на никого, освен ако не я намери за 20 евро или по-малко. Да си кажа честно, дори и играта да беше безплатна, пак не бих я препоръчал. Ако все пак държите да я вземете, защото сте фен на Wolverine като мен, надявам се да я вземете на диск, за да можете да се отървете от нея след това, тъй като дори не заслужава да остане в колекцията ви.

Сега ще разгледам всички проблеми, които лично имах с играта.

Спойлер предупреждение за всеки, който се интересува от историята. Имам лоши новини за вас. Отне ми 13 часа да я завърша и да взема платината. 80€ за 13 часа нямаше да ме притесняват толкова, ако историята на играта беше наистина добра и имаше поне малко преиграваемост и повече странично съдържание. За съжаление обаче историята на играта е толкова скучна, толкова лоша и безсмислена, че в повечето кътсцени наистина ми се искаше да натисна skip. Краят е предвидим и според мен е напълно лишен от въздействие и натрупване. Героите нямат характер, лицевите анимации са ужасни, дотолкова че емоциите на актьорите не могат да се предадат на екрана, тъй като всички изглеждат сякаш са си направили по 20 инжекции с ботокс. Диалогът е трагичен и толкова клиширан, че сами можете да си представите какво ще каже всеки герой в следващата си реплика. Най-важното обаче е, че просто не ме беше грижа нито за секунда за каквото и да се случваше в историята. Беше напълно безинтересна. Бих бил по-снизходителен, разбира се, ако геймплеят беше много добър, а историята си оставаше такава. Жалко е обаче, защото можехме да получим една много добра история, при положение че става дума за Wolverine.

А сега да преминем към геймплея. За мен това определено е най-голямото разочарование в цялата игра. Започна добре, но след първата глава в Telembang разбрах, че вече бях видял 80% от всичко, което играта можеше да ми предложи. Недопустимо е герой като Wolverine да има само 2 комбо серии в цялата игра, при това и двете са изключително тромави. Три пъти квадрат и веднъж триъгълник, или триъгълник, квадрат, квадрат, триъгълник. Да, това са единствените 2 комбо серии, които Логан може да изпълнява в ЦЯЛАТА игра. Сякаш играта е направена за 5-годишни деца, които не могат да натискат повече от един бутон наведнъж. Разбира се, има и 6 техники, от които играчът може да екипира 4. За съжаление обаче, за пореден път, нищо особено — времето за презареждане на всяка от тях е огромно, така че си принуден да убиваш враговете с двете изключително скучни и напълно лишени от тежест комбо серии, докато чакаш презареждането им два работни дни. Има и умения, които го правят по-силен или му възстановяват здраве в края на комбото, но пак — нищо, което да направи геймплея и набора му от движения по-забавни, както например подобренията и уменията в игрите Spider-Man на Insomniac. Системата за париране е просто окей, можеше да е по-развита. Единственият момент, в който „се чувстваш“ като Wolverine, както казват и всички големи рецензенти, е когато активираш Rage Drive. Rage Drive е еквивалентът на Spartan Rage на Кратос, само че за Логан. Като цяло очаквах повече от геймплея и се надявах да е в стила на Ninja Gaiden, DMC, Metal Gear Rising и т.н., защото смятам, че това подхожда повече на този герой. Освен това вече ми писна от всички тези принудителни сегменти с ходене. Нямам нищо против героят ми просто да върви и да разговаря с друг герой, стига да казват нещо интересно за историята, за отношенията си или за миналото си. Дразни ме, когато това се случва, а те не казват нищо интересно. Това се случва около 5 пъти в цялата игра и става направо нелепо.

Горивото е прекалено смекчено за герой като Wolverine. Очакваш да видиш довършващи удари в стил Mortal Kombat, а виждаш как Логан довършва всеки враг по-леко дори от Spider-Man в игрите на същия разработчик.

Музиката в играта практически липсва. Основната тема на Wolverine се състои от две ноти в началото, след което просто са я зарязали. Изобщо не е запомняща се и не вдъхновява.

Катеренето и придвижването също са нелепи. Всички стени са боядисани с бяла боя, за да разбере играчът накъде трябва да отиде и къде да се катери, сякаш има друг път, по който да мине. И вместо да ти позволяват да се катериш където пожелаеш, използвайки ноктите на Логан, играта те кара да се хващаш за издатини, сякаш играеш Tomb Raider!

В играта има твърде много водене за ръка, но не мога да кажа, че бих отнел цяла оценка заради това. Да, досадно е, когато се опитваш да събереш някои колекционерски предмети и Логан ти казва, че трябва да се насочиш към основната цел, но според мен това не е краят на света.

Страничното съдържание включва колекционерски предмети, които можеш да събираш във всяка глава, за да купуваш костюми или да вземеш някой трофей, а също така има и Nightmare Doors. В Nightmare Doors можеш да преминеш три вида изпитания: битки, платформинг — ако изобщо може да се нарече така — и вълни от врагове. При тях на всеки пет вълни можеш да избереш една от двете статуи, които се появяват пред теб. Те ти дават подобрение, но и недостатък. Например получаваш повече здраве, когато убиваш врагове, но в същото време Rage Drive се зарежда по-бавно. И това също става много изморително и скучно, защото разнообразието от врагове е направо смешно и плачевно. Има три вида врагове, ако не се лъжа. Типове с далекобойни оръжия, типове с енергийни остриета, които те удрят при всяка удобна възможност и превръщат битката просто в параден фестивал. Накрая има и брутове, които имат МНОГО здраве и отнема по 40 секунди да убиеш всеки от тях. А, има и някакви други призрачни врагове, които се появяват по-късно в играта. Всички тези типове врагове остават същите през цялата игра и просто им сменят визията. В началото са едни и същи трима врагове, но като войници на Trask, после, в средата на играта, като войници на Hand, а накрая — като Sentinels. Като цяло, след това отклонение, което според мен беше важно, Nightmare Doors не предлагат кой знае какво освен предизвикателствата с вълни, но няма нищо друго освен тях.

Нещо, което забравих да спомена в частта за геймплея, е камерата. Тя е толкова зле направена, че не можеш да разбереш откъде идват ударите. От средата на играта нататък има моменти, в които се изправяш срещу 10 врагове едновременно и всички те се нахвърлят върху теб, без дори да ги виждаш пред себе си. Времето за реакция, необходимо, за да парираш враг, който е на милиметри от това да те удари, е като на пилот от F1. Поне в моя случай, когато играх на трудност Best There Is. Може и просто да не ме бива, не знам, lol. Щеше да е по-приятно, ако камерата по време на бойните срещи беше по-отдалечена, в стила на поредицата Batman: Arkham. Това е най-лошата камера в игра, която съм играл след Dark Souls 3, и по-точно първата фаза на Nameless King…

Това е недопустим резултат за игра, която е била в разработка 4–5 години и, според слуховете, е имала бюджет от 300 милиона. Тази игра беше обида за гейминг общността.

Виждам много отзиви, в които се казва, че трябва да се радваме и дори да благодарим, че изобщо получихме тази игра след всички течове на информация и забавяния. Аз смятам, че не бива да сваляме стандартите си толкова ниско, защото в Sony виждат, че играта се продава, и ще подготвят още една партида също толкова ужасни игри. Ако някой наистина я е обикнал и му е харесала, добре за него — няма да тръгна да го нападам и да му се нахвърлям. Всеки си има собствено мнение.

Що се отнася до положителните страни, иска ми се да можех да напиша цял абзац, но при тези обстоятелства няма как.

Графиката е хубава, някои локации са невероятно красиви, например цялото Токио. Костюмите в по-голямата си част са хубави, а от битките с босове много ми хареса Lady Deathstrike, въпреки че дизайнът ѝ е ужасен.

Ако я вземете, ще си прекарате добре през 7–8 глави (общо са 28), но мисля, че след определен момент ще я играете по задължение и защото ще ви е жал за парите, които сте дали. Поне аз така се почувствах и не мисля, че щях изобщо да се насиля да я довърша, ако не харесвах Wolverine толкова много като герой. Но всеки си има собствено мнение.

Надявам се да съм бил полезен и благодаря на всеки, който прочете целия този дълъг текст.

Ненавистта, която това игра получи, е немислима. Да, не е перфектно, но всеки, който му слага една звезда, заблуждава сам себе си. Не разбирам защо изведнъж всички хейтят една линейна игра. 007 First Light също беше 15 часа и всички го възхваляват (аз също). Uncharted 4 също е 15 часа и се смята за шедьовър. Всички игри Uncharted. Spider-Man е 17 часа, всички го обикнаха. Miles Morales е 8 часа. По-старите God of War бяха по 8–10 часа и са класики за всички времена. Ако се наслаждаваш на нещо, значи си струва парите. Не е нужно всички игри да са Elden Ring и Witcher 3. Отпуснете се малко.

Що се отнася до Wolverine... Историята е доста добра, актьорите се представят много добре, а емоционалният, горчиво-сладък финал затваря всичко много добре. А относно woke елемента, за който толкова много хора хейтят — изобщо не. В цялата игра има една лесбийка и настана голяма врява, сякаш това има някакво значение за историята. Няма абсолютно никакво! Единственото, което виждаш, са две жени, които си говорят и казват, че са женени. Уау!

Геймплеят беше най-хубавата част за мен. Исках насилие, кръв, завършващи удари и точно това получих. А който казва, че играта се играе сама или че изобщо няма дълбочина, вероятно е играл на лесно ниво. В битките има различни комбинации според това дали натискаш или задържаш квадрат или триъгълник; атаките са различни, ако врагът е зашеметен или не. Има 6 специални способности, от които можеш да активираш 4, отделна способност за контрол над тълпата, режим на ярост, в който избиваш всички и всичко, избягване, париране, което изисква добър тайминг, стелт и десетки пасивни подобрения, за да играеш така, както ти харесва. Аз лично играх на трудно и сметнах, че това е подходящото ниво за добро предизвикателство. Има и много трудно ниво, което може би е по-подходящо за второ изиграване.

Има и добър набор от врагове, а на всеки няколко часа се биеш с нещо различно, което поддържа битките интересни. Пет-шестте босa са доста различни един от друг; трябва да следиш движенията им и да реагираш съответно, иначе ще умреш много бързо, ако само атакуваш. Постепенно стават по-трудни с напредването на играта и кулминацията е епичен, зрелищен финал с 3 етапа и невероятно много екшън.

Що се отнася до продължителността, разни хора тук казват, че играта не си струва парите. Аз обаче се изкефих страшно много за 70-те евро, които дадох, и нито за миг не съжалявам, че я купих. Направих всичко допълнително (nightmare doors), потърсих всички колекционерски предмети и отключих всички костюми. Отне ми общо 19 часа, без да бързам и без да умирам много пъти. Може би умрях 10–12 пъти през цялата игра. Дори да ти отнеме 15 часа, пак е изключително забавна игра.

Ще го кажа накратко …
Наистина завладяващо преживяване

Игра, която успява отлично да предаде дивата, мрачна и неудържима страна на Wolverine. Още от първите моменти е ясно, че това не е просто поредната игра, базирана на герой на Marvel, а преживяване, което иска наистина да те постави в ума и психологията на Logan.

Това, което се откроява най-много, е усещането за битка. Wolverine не се усеща като обикновен супергеройски персонаж. Движенията му са жестоки, бързи и динамични, а ноктите му наистина са основният инструмент на играта. Всяка битка е напрегната и те кара да се чувстваш така, сякаш контролираш персонаж, който не се страхува да влезе в самия център на конфликта.

Особено впечатляващ е и фактът, че играта изглежда отдава голямо значение на личността на Logan. Зад силата, яростта и насилието стои персонаж с минало, вътрешни конфликти и чувства. Тази страна прави историята много по-интересна и придава по-голяма тежест на моментите между битките.

Светът на играта също е едно от силните ѝ страни. Атмосферата е по-мрачна и зряла, което пасва напълно на Wolverine. Локациите, персонажите, музиката и режисурата създават усещане, което повече напомня на кинематографично приключение, отколкото на обикновена супергеройска игра.

И разбира се, не може да не говорим за графиките. Детайлността в персонажите, средите и движенията прави света да изглежда впечатляващо. Израженията на лицето и кинематографичните сцени много помагат да усещаш, че гледаш голяма история за Wolverine, а не просто играеш игра.

Това, което ми хареса най-много обаче, е че играта изглежда разбира какво прави Wolverine толкова специален. Не се опитва просто да го направи „още един супергерой“. Това е Logan: жесток, когато трябва, саркастичен, самотен, но същевременно човечен и емоционален.

Цялостното преживяване е наистина завладяващо. От битките до изследването и от кинематографичните сцени до по-личните моменти в историята, играта постоянно създава усещането, че участваш в голямо приключение на Wolverine.

Ако си фен на Marvel, на Wolverine или като цяло на single-player action игрите със силна история, това е заглавие, което наистина заслужава вниманието ти. Има всички елементи, които очакваш от една голяма продукция: впечатляващо действие, силна атмосфера, кинематографично представяне и главен герой, който може сам да носи цялото преживяване.

Marvel’s Wolverine е точно такъв тип игра, каквато очаквах да видя от персонаж като Logan. Сурова, мрачна, зрелищна и изпълнена с личност. Игра, която те кара да искаш да продължиш, не само за да видиш какво ще стане в историята, а защото просто ти е приятно да бъдеш Wolverine.