Елени Зету Мундаки разказва за живота си – от първите стъпки като ученичка до утвърждаването ѝ като волейболистка, а по-късно и като преподавател и университетски професор в областта на волейбола.

Както тя самата казва: Реших да представя своята спортна автобиография не от гордост, че съм постигнала нещо толкова значимо, а за да подкрепя своята философия за спорта и как успях в поставените си цели. Така, като пример за подражание за младите спортисти, треньори и бъдещите студенти. Другата причина беше, че исках да представя историята на спорта отпреди 53 години, когато започнах, трудните години на волейбола – от откритото игрище на ХАНТ с настилка от асфалт до днешните тарефлекс настилки на залите.

Също така да разкажа как избрах професията си, как обикнах играта с такъв плам, общо взето моята философия за развитието на спорта, предизвикателствата, които винаги посрещах, без никога да обръщам внимание на парите. Беше едно красиво житейско пътуване с много радости, но разбира се срещнах и много разочарования. Много е важно да спомена хората-етапи, които са повлияли върху решенията в живота ми и да им благодаря. Общо взето смятам, че равносметката на моя пълен с волейбол път е положителна.

Надявам се, че тези, които се заинтересуват да прочетат тази автобиография, ще спечелят нещо, защото и по този начин искам да уча като „учителка“, каквато считам себе си (веднъж учител, завинаги учител).

Посвещава се на децата ми Ламброс и Ференики и на внуците ми Клеантис и Калия, най-скъпите ми съкровища в живота.