Заха Хадид беше революционен архитект, който в продължение на много години почти не построи нищо, въпреки че спечели критично признание. Някои дори казваха, че нейните смели, футуристични проекти са непостроими. През последните години от живота си, смелите визии на Хадид се превърнаха в реалност, като донесоха уникален нов архитектурен език на градове и структури, разнообразни като Центъра за съвременно изкуство Розентал в Синсинати, възхвален от The New York Times като „най-важната нова сграда в Америка след Студената война“; музея MAXXI в Рим; оперния театър в Гуанджоу, Китай; и Центъра за водни спортове на Олимпийските игри в Лондон 2012. По време на неочакваната й смърт през 2016 г. Хадид беше твърдо утвърдена сред елита на световната архитектура, призната като първата жена, спечелила както наградата Прицкер за архитектура, така и Златния медал на RIBA, но преди всичко като носител на нови форми, първият велик архитект на нулевите години.

От нейните ранни силно остриъгълни сгради до по-късната по-плавна архитектура, която направи подове, тавани, стени и мебели част от общия дизайн, това основно въведение представя ключови примери на пробивната практика на Хадид. Тя беше артист, толкова колкото и архитект, която се бореше да разруши старите правила и създаде своя собствена вселена за 21 век.