В Сертификата за имуществено състояние, автобиографично есе, което бях написал през 20-те години, анализирах условията на живота си, които ме оформиха. За съжаление, книгата беше развалена от безполезната претенциозност, широко разпространен грях през онези години. В настоящия проект няма да избегна частичното му възпроизвеждане, въпреки че ще се опитам да не се повтарям.

В кратката си Автобиография, проект, завършен през 1957 г., Борис Пастернак представя моменти от живота си от ранните години, когато като малко дете живееше с родителите си в Училището по живопис, скулптура и архитектура в Москва, където преподаваше баща му художник, спомените и мислите си за значими личности на интелектуалния свят, от Скрябин до Толстой, Маяковски, Марина Цветаева, Сергей Есенин, срещите си с велики грузински поети, когато пътуваше в Грузия с втората си съпруга, и кои оказаха влияние върху художественото развитие и еволюция на този велик руснак още от юношеството му.
Преди очите на читателя оживява цял един свят преди и след Октомврийската революция, преди и след двете световни войни.
Пастернак, с чувствителността и проницателността на поет-прозаик, представя по изключително поетичен начин ценни моменти от трудния си живот през първата половина на 20-ти век.