Това изследване проследява текстови елементи в Истории на Тукидид, които водят до възникването на друг проблем, свързан с тълкуването на възникването, което е разказано в неговото произведение; по-конкретно: изследването фокусира вниманието си върху възникването, когато то избягва или дори се изплъзва от анагогата към универсалното, към представата, в рамките на псевдодокетичната универсалност — конкретна; става дума за възникването–война, за възникването–война с привилегировани препратки към словото и насилието, което наистина дава възможност да се прочете радикално по различен начин и, следователно, да се възстанови като продължителност на възникването, като възникване–континуум. Това прочитане се прави в рамките на друга, новаторска, диалектическа, отвъд псевдодокетичната универсалност — конкретната и нейните проявления (платоническа, хегелова, марксистка): в рамките на рефлексивната диалектика, която приема в Историите формата на рефлексивната диалектика на словото и насилието, на рефлексивната диалектика не на представите, а на кристализациите на словото и насилието; фактът обаче на разкриването на тази диалектика позволява от своя страна възстановяването на материалността, тежестта, дълбочината и телесността на възприятието на възникването от страна на субекта.
Това възстановяване, което се постига чрез рефлексивната диалектика на словото и насилието, изглежда предлага историческата реалност, а оттам: и историческата възможност за отказ на анагогата на възприятието на света от страна на субекта към повърхностността и лекотата на универсалното-представата, както и отказа от подчинението на субекта към универсалното, което — както става ясно отново от Историите — анулира по множество, текстови, оценъчни, когнитивни и онтологични начини конкретния субект; точно обаче поради всички тези причини рефлексивната диалектика на словото и насилието притежава силата и, следователно, възможността да бъде един примерен модел за постигане на социалното и политическото действие на субекта като непосредствено и спонтанно, в рамките на социалното и политическото възникване–война, изящно прикрито или откровено неприкрито войнстване.
