Когато Джулия Мартин посещава гръцките острови Додеканезите, красотата и страданието изглеждат неразривно свързани. „На Островите на гъбите“ проследява нейното пътуване през Родос, Сими, Халки, Калимнос и Патмос, за да изследва културното и екологичното наследство на гмуркането за морски гъби. Заради своята удивителна порьозност, морските гъби винаги са били идеални за безброй човешки нужди, а мъже от островите се гмуркали за тях и ги търгували от древността насам. В края на XIX век новите костюми за дълбоководно гмуркане позволили добиване на морското дъно както никога преди и донесли несметно богатство. Това беше богата реколта, дошла с цената на много животи. И това не можеше да продължи. Всичко, може да се каже, минаваше през гъбите. Докато не престана.

По време на три посещения Мартин се среща с Афродита, Лефтерис, Мануел, Зиновия и други, чиито животи са свързани с морето. Чрез техните разкази тя разкрива възхода и падението на търговията с гъби и дълбокото ѝ преплитане с екологични опустошения. Островите носят белезите на война – както човешка, така и екологична. И все пак, въпреки всичко това, Егейско море остава величествено синьо. Въпреки цялото си ограбване, морето все още е светло и живо, а разговорите с островитяните постоянно се връщат към сърцето.

„На Островите на гъбите“ съчетава природна история и екосоциална равносметка. Лиричният и проникновен стил на Мартин е богат на диалог, изключителни персонажи и любопитни истории. Макар разрухата на егейското морско дъно да отразява по-широката екологична катастрофа, зеленото възраждане, което пуска корени на някои от островите, е въплъщение на надеждата. Това е история за изчезване и устойчивост, за загуба и възстановяване. Напомня ни, че може би все още не е късно.