Следващата книга от поредицата New Haven, свързани самостоятелни истории, включващи втори шансове, буен страст и чернокожи героини, които намират своя хепиенд. Това е част трета от трилогия.

Малъри

Надеждата е опасно нещо. Тя те държи близо като любовник, шепнейки обещания, които никога не възнамерява да изпълни, и точно когато се отпуснеш в прегръдките ѝ, тя те пуска. Изпраща те да се въртиш в бездната на нищото. Когато го изпратих преди четири години, той обеща, че ще се върне при мен, и дори когато му казах да не го прави, се надявах, че ще го стори.

Надеждата. Приютявах я дълбоко в мен, под белезите на нашето преди, до мечтите за нашето след. Скритa като контрабанда. Пазена като съкровище. Счупена като всяко обещание, което някога е падало от устата му и е стигало до ушите ми. Накрая се уморих да се надявам, да го чакам, и потънах в себе си, разкъсвайки през белези и мускули, вени и артерии, за да изтръгна надеждата.

Надеждата. Той се съзаклятвaше с нея, за да ме направи на глупачка, а когато се освободих от нея, изгоних тази безсмислена мечта, обещах си, че никой повече няма да има шанс да направи това с мен. Тогава, и само тогава, той се появи. Моето обещание, магия, която го призова. Моята решителност, предизвикателство. Сърцето ми, единствената награда, която той се надява да спечели.

Кристофър

Животът без Малъри Кент ме научи, че времето не лекува рани. То ги превръща в белези. Неравна тъкан, която расте около болката ти, покривайки я с повдигната кожа, която никога повече няма да бъде гладка при допир. Първият ми белег се появи, когато бях дете. Твърде млад, за да разбера напълно какво ще означава загубата на майка ми за живота ми, но достатъчно голям, за да помня ехото на болката в празната ми гръд. Това беше уникална мъка. Такава, която не очаквах никога повече да почувствам.

Но това беше преди да я обикна. Преди да позволя неща, които нямат нищо общо с нас, да ми струват всичко. Изминаха четири години, откакто реших да уважавам молбата ѝ да стоя далеч. Да продължа живота си и да ѝ дам шанс да продължи нейния. И може би тя няма да се съгласи, но това беше повече от достатъчно време, за да опитаме да направим невъзможното. Единственото, което ни донесе времето на раздяла е, че където и да е тя, там трябва да бъда и аз.

Сега просто трябва да я накарам да повярва в това.