Юни 1940. Германците влизат в Париж. Навсякъде, с изключение на луксозния хотел Риц, се налагат безсветлина и нощен полицейски час. Завладени от желанието да опознаят изискаността на френския начин на живот, окупаторите общуват там с парижката аристокрация. Зад бара работи Франк Майер, най-добрият барман в света. Адаптацията е въпрос на оцеляване, а Франк, който се оказва умел дипломат, печели симпатиите на германските офицери, осигурявайки своя спокойствие, както и това на Люсиан, неговия ученик, и на загадъчната и смела Бланш Озело. В продължение на четири години мъжете от гестапо се срещат в бара с личности като Коко Шанел и Саша Гитри. Тези хора, мъже и жени, сътрудници на германците или съпротивляващи се, герои или милитаристи, ще се обичат, ще се предават и може би ще се борят за някаква идея. Повечето обаче не знаят, че Франк Майер, австрийски бежанец, ветеран от 1914 г., режисьор на този странен балет, крие тежка тайна: еврейския си произход.

Филип Колен реконструира с виртуозност и прецизна историческа точност едно размирно време. Чрез съдбата на този недооценен човек той се превръща в очите и ушите на окупираната Франция и разказва вечната битка между страха и смелостта.

„Майсторски... една вихрена история на Историята с художествена измислица в едно легендарно парижко хотел.“ - Le Journal du Dimanche

„Буквално омагьосващ роман с изискан стил и морална дълбочина. Колен ни разкрива как човечеството оцелява в тъмни времена: не чрез героични дела, а чрез тихите, ежедневни усилия да останем себе си. В свят, изкривен от власт и страх, Барманът от Риц ни напомня, че човечността не е нещо вродено, а добродетел, която непрестанно култивираме чрез взаимоотношенията си с другите.” КРИС КЛИВ, автор на „Дръж ме здраво“

„Съчетавайки дълбокото познание за периода на окупацията и задълбоченото разбиране на психологията на героите си, Колен създава опияняващ разказен коктейл.“ - L’Express

„Шедьовър роман за Франция под германска окупация.“ - Le Parisien

„С безспорния си разказвателен талант Филип Колен ни пренася в ежедневието на бар, което наподобява театър с маски.“ - Le Figaro