Оценката на евромедитеранските отношения през периода 1995-2025 и начинът, по който Европейският съюз оформя сътрудничеството си със страните от Южното и Източното Средиземноморие, представлява централната ос на книгата. В центъра на вниманието е приносът на основни институционални рамки – като Барселонския процес, Европейската политика за съседство, Съюза за Средиземно море и „Новото споразумение за Средиземно море“ – като се изтъкват, в продължение на тридесет години, както усилията, така и трудностите при формирането на кохерентна рамка за сътрудничество.
Паралелно се изследва ролята на държавите-членки в оформянето на евромедитеранските отношения, тъй като европейските избори, било чрез взаимодействие, било чрез изпитване на границите на националните интереси, формират сложни отношения между Брюксел и националните правителства. В този контекст Франция се разглежда като казус, докато паралелно се извършва сравнителен анализ с Испания, с цел да се изведат сходствата и различията в начина, по който две основно средиземноморски държави-членки, с различни модели на управление, допринасят за оформянето и европеизирането на евромедитеранската политика.
Накрая се анализира въздействието на геополитическите кризи в региона на MENA и по-широко в Югоизточното Средиземноморие – от конфликтите в по-широкия Близък изток до бежанско-миграционната криза – в комбинация с развитието на африканската регионална интеграция, които променят средата в Средиземно море и функционират като изпитание за единството, сплотеността и търсената стратегическа автономия на ЕС, изтъквайки както възможностите за адаптация, така и вътрешните ограничения на европейския проект в „Mare Nostrum“.
