Преди много време малък метеорит падна от небето и удари Патицеклюн с ТЪПАНЕ по главата. „О, не!“ извика Патицеклюн. „Небето пада! БЪРЗО! ВСИЧКИ СЕ КРИЙТЕ!“

Но всички останали не искаха да се крият. Нито Бронтозавър, нито Стегозавър, нито Спинозавър, нито Торозавър, дори и Анкилозавър. Вместо това всички решиха ДА БЯГАТ! И все пак небето продължаваше да пада. Това беше бедствие! Катастрофа! Сигурно беше краят на света!

Имаше само едно решение... Патицеклюн трябваше да напусне динозаврите и сама да намери място, където да се скрие...