«Изцери ме!». Колко пъти всички ние сме прошепвали тези думи към Бога в най-тъмните си моменти? При всяка болест, при всяка душевна болка, във всеки момент на слабост, душата ни вика за помощ. Много пъти искаме незабавно – тук и сега – да изчезне болката ни и да дойде облекчението. Но истинското изцеление не винаги съвпада с модела, който сме изградили в себе си „да оздравея както аз искам или когато аз искам“. Това е нещо по-дълбоко, мистериозно, което от сега отключва пътя към вечността, без да осъзнаваме веднага. Бог е великият Лекар не само на телесните болести, но преди всичко на невидимите рани: на греха, на злобата, на самотата, на отчаянието. Много пъти тези рани са по-дълбоки и по-сериозни от всяка физическа болест, затова когато Божествената Благодат започне да ги докосва, покоят, който дава, не може да се сравни с никое „човешко решение“, защото Христос започва постепенно да обитава в сърцето и да оправя всичко по Свой начин. Изцелението не идва винаги мигновено, нито винаги точно както го искаме. Много пъти Бог „закъснява“, не защото не ни чува, а защото в този път на търпение и изпитание изцелява други, по-дълбоки пластове на душата ни. Свети Паисий казваше, че когато болката се предаде на Христос, тя става лекарство, което пречиства сърцето, и че просто освобождаване от проблема е едно, а небесният утешение, което дава покаяние, вяра и надежда, е друго. Истинското изцеление не е само „болката да отмине“, както много прибързано всички искаме, когато преминаваме през изпитание, а да се роди в нас друга връзка с Господа. На страниците на тази книга, старата майка Софрония ни отвежда вътре в себе си. Във всичко, което чувстваме и се колебаем да кажем на Бога. Във всичко, което покриваме с евтини оправдания, заблуждавайки себе си. Старецът ни показва начина да започнем отново истински и искрен разговор с Него.