Точно след половин час след девет сутринта в неделя, 1 ноември 1755 г., краят на света настъпи в град Лисабон. В ден, който започна с чисто синьо небе и мека топлина, гордата португалска столица беше ударена от мощно земетресение. След кратко, двуминутно трептене последваха шест минути ужас, докато Лисабон се люлееше "като жито на вятъра пред лавините от падащи камъни, които скриха руините под облак прах". Трето трептене разтресе повечето от останалите на крака сгради до земята, причинявайки катастрофални загуби на животи. Лисабон беше ударен от сеизмично събитие с оценена магнитуда 8.7 по Рихтер – по-мощно от земетресението в Сан Франциско през 1906 г. Час по-късно речният Лисабон и крайбрежието на Алгарве бяха погълнати от поредица цунами. В райони на града, непокътнати от вълните, огньовете бушуваха шест дни, завършвайки унищожението на четвъртия по големина град в Европа. Когато всичко приключи, 60 000 души загинаха, а 85% от сградите в Лисабон, както и невероятно богатство от културни съкровища, бяха унищожени от земетресението, пожара или водата.

Земетресението имаше силно въздействие върху европейската психика. Теолози и философи бяха объркани от това потресаващо проявление на Божия гняв. Как е възможно съществуването на такова страдание в света да бъде съвместимо с идеята за благосклонен Бог? За самата Португалия, въпреки амбициозната програма за възстановяване (която даде начало на съвременната наука за сеизмологията), земетресението породи период на упадък, в който нейното морско превъзходство бе засенчено от неумолимия възход на Британската империя. Използвайки първични източници, Едуард Пейс рисува жив образ на град и общество, променени завинаги от ден на ужас. Той описва по вълнуващи детайли самото земетресение и непосредствените му последици, но проявява интерес също толкова и към политическите, икономическите и културните му последствия. "Гневът на Бога" е завладяващ разказ от майстор писател за природно бедствие, което трансформира европейското общество.