Риториката на безграничната гръцка ириредентистка демагогия с флаг Съюзът изграждаше от предвоенни времена в Кипър политически кариери въпреки постоянната британска упоритост за запазване на имперската си собственост в Източното Средиземноморие, както и силната реакция на турско-кипърците срещу присъединяването им към гръцката държава. Всяко усилие за търсене на алтернативни междинни еволюционни пътеки, а още повече и оспорването на унитарния път за обединение, се смяташе за национална измяна.

Докато значителна част от управляващата кипърска класа винаги поддържаше привилегировани връзки с британския режим, политиците се състезаваха в риторика на непоколебим унитарен свръхпатриотизъм. В същото време огромни социални проблеми, които измъчваха обеднялото селско население, останаха в сянка; населението беше под натиска на непосилни данъци, а особено през Междувоенния период масово губеше имотите си от лихвари.

Паралелно на острова винаги се пренасяха политическите страсти и разцепления на „майка Гърция“, като особено разрушително делящо въздействие сред гръцко-кипърците упражни гръцката гражданска война.

Безизходицата на гръцко-кипърското унитарно движение преди 1950 г. е историческа основа с решаващи събития, които поставиха и предопределиха оформянето на последващите развития. В същото време е неразривно свързано и с по-късния торпилиране на пленената и уязвима Кипърска република, като кулминация е турската инвазия, с която кипърската драма достигна своя връх през 1974 г.